Александър Мирчев най-сетне приключи работа и тръгна бодро към къщи, очаквайки очакваното приключение, което го очакваше. Най-после беше дошло време за дългоочакваното пътешествие из Румъния – негова отколешна мечта. Мирчев и неговата компания се подготвяха за това пътешествие по мъжки от доста време и най накрая моментът беше настъпил. Щяха да обиколят Румъния и да се запознаят с нови месности, забележителности и да разучат румънската култура. Александър Мирчев нямаше представа защо избраха Румъния, но всички взаимно взеха това решение без спорове.
В един слънчев съботен ден Вселин, Миро, Димитър и той се качиха в автомобила и тръгнаха към Русе, което се оказа най-близката точка, за преминаване в Румъния. Неусетно мина пътуването до границата, но веднъж стигнали се оказа, че няма откъде да си купят румънски винетки, което им създаде доста проблеми. Александър Мирчев остави другарите си да чакат и се впусна в отчаяни опити да намери винетка. След половинчасова обиколка по бензиностанциите, на четвъртата поред, най-сетне късмета му се усмихна и малко поизнервената вече група продължи към Румъния. Границата минаха без много суетене, но едва пристигнали в Букурещ се озоваха в голямо задръстване, което стопи и малкото им останало ведро настроение. Първоначалният им план беше да продължат направо и да не се отбиват в града, но както се казва „човек предполага, но Господ разполага“. След цялата дъндания по откриване на винетки, задръствания и куп други фактори Александър Мирчев и приятелите му решиха да пренощуват в града и на следващия ден с свежи сили да продължат. Това добре, но да открият евтин и сносен хотел се оказа трудна задача. Имаха късмет, че Веселин говорише малко румънски, затова той беше човека, на който всички разичтаха, за да си намерят подслон за през нощта. След дълго търсене най-сетне приятелите се настаниха в едно от онези малки евтини мотелчета, но тях не ги интересуваше къде ще нощуват – настроението им се беше възвърнало. Седнаха да пият по чаша бира в близкото бистро доволни, че мечтата им беше започнала да се сбъдва.
На следващата сутрин Александър Мирчев събуди другарите си още с изгрева на слънцето и всички поеха на път. Тяхна следваща спирка беше градчето Виктория, от където можеха да се полюбуват на най-високия планински връх в Румъния, връх Молдовяну (2544 м.н.в). Пътят до там се оказа не много приятен и се наложи на няколко пъти приятелите да спират да си почиват, но с всеки изминат километър сърцата им тупкаха по-бързо. Следобеда най-после стигнаха във Виктория, но погледите и на четиримата бяха отправени към близкия връх. Александър Мирчев затаи дъх при невероятната гледка, която се откри пред очите му. За нещастие денят вече преваляше и трябваше отново да търсят място, където да преспят. Този път се справиха лесно, защото всички заедно взеха решение да преспят на открито в спалните чували които носеха със себе си, а на сутринта с ободрени сили да опитат да изкачът върха, който се извисяваше гордо над тях. Едва показалото се слънце завари Мирчев и компания с раници на гръб, ведро крачейки към връх Молдовяну, а местата край които минаваха ги омайваха на всяка крачка. Групата минаваше през много красиви, гъсти гори, пресичаше през обширни зелени поляни, изпълнени с ярко жълти минзухари и дъхави малки теменужки, а край тях притичваха сърни и зайчета, които сякаш знаеха, че не е нужно да се страхуват от тях. На върха Мирчев се почувства като господар на света. На където и да погледнеше красотата на природата го обгръщаше, а Карпатите можеха да се видят като на длан. Приятелите извадиха фотоапаратите, за да снима красивите гледки, починаха си известно време и с голямо нежелание поеха пътя надолу – имаха още забележителности, които трябваше да видят от Румъния. Следващата им спирка беше Брашов, а оттам до Бран, където искаха да посетят прочутия дворец на Дракула. Всъщност двореца на граф Дракула не ги очарова толкова, колкото очакваха. Самият дворец беше доста странен в архитектурно отношение, атмосферата на моменти беше страховита, но Мирчев и компания не откриха това, което търсеха. В двореца липсваше екскурзовод и трябваше сами да се ориентират по табелите какво точно гледат. В Бран останаха само колкото да ядът набързо и потеглиха към последната спирка на своето пътешествие, град Синая и по-точно двореца Пелеш.
Александър Мирчев от дълго време мечтаеше да посети този прочут със своята красота дворец. Според мнозина Пелеш е един от най-прекрасните дворци не само в Румъния, но и в Европа. Още от момента, в който стъпиха на стръмната павирана пътека към двореца, приятелите се почувстваха като в приказка. Гледката, която се разкриваше пред тях беше прекрасна. Пелеш не е възможно да остави равнодушен никой, който го посети. Построен от немски и австрийски архитекти в годините от 1873 до 1883 като лятна резиденция на румънския крал Карол Първи и неговата съпруга кралица Елисабета, Пелеш е сред седемте чудеса на Румъния и е втория по посещаемост Дворец в Румъния след този на граф Дракула (който както вече споменахме, не се хареса на групата). Обиколката на Пелеш беше изключително интересна за Александър Мирчев и неговите приятели, но за жалост беше дошло време да поемат по обратния път към България. Времето отредено на тяхното мъжко приключение беше към своя край, но пътувайки към България те си дадпха обещание да се върнат пак.